Сезони

През 2020 ще бъдат изнесени 5 образователни концерта-лектории „ГОДИШНИНИ В МУЗИКА 2020“ (европейско духовно наследство и традиции). Отбелязва годишнини на значими творци от зората на европейската християнска музика (ХІV - ХV в.) и на бележити български композитори от Новото време в българската музика в края на XIX и началото на XX в., допринесли за създаването на съвременната българска професионална музикална школа.

 

Музиката заема съществено място в развитието на европейското културно наследство. Значима е и ролята на България с многовековната й история и богата културна, литературна и музикална традиция, която създава предпоставките за диалог между източноправославното и западно-европейското християнство и очертава основни тенденции и в съвременното културно пространство и ценности.
 

2020 г. е богата на кръгли годишнини на композитори от всички музикални епохи. Проектът „Годишнини в музика 2020“ (европейско духовно наследство и традиции) има за цел да отбележи кръгли годишнини на знакови творци от зората на европейската християнска музика (ХІV - ХV в.) и да представи и съпостави градивната им роля в историческото й развитие през вековете: 740 г. от рождението на Св. Йоан Кукузел (1280 - ?) – най-значимият реформатор на източноправославната музика след Йоан Дамаскин, композитор, певец, педагог, създател на съобразен с новите изисквания на въведената нова редакция на Йерусалимския устав в края на ХІІІ в., изключително орнаментиран, мелизматичен и изразителен и до днес монодичен музикален репертоар, обобщаващ балканската музикална традиция и съчетаващ манастирски и градски катедрален ритуали и равнопоставеното му присъствие сред творците на западната християнска музика от епохата на Арс нова (Новата наука) през XIV и XV в., и Френско-фламандската (Нидерландска) полифонична школа, въвела нов начин на нотиране и ново значение на композиционното писмо: 720 г. от рождението на Гийом дьо Машо  (1300 – 1377) – поет, музикант, полифоник, но и монодик, създател на първата многогласна католическа меса (Messe Notre Dame), запазваща петчастния цикъл на едногласната меса и редуването на солови и хорови епизоди и виден френски представител на Арс нова; 620 г. от рождението на Гийом Дюфай (1400 – 1474) – основател на Нидерландската полифонична школа, развила  вокалната полифония през XV в. (един от великите векове в музикалната история) до изключителен разцвет, неговите видни следовници Жоскен де Пре (ок.1440–1521-1524?) – 580 г. от рождението и Якоб Обрехт (ок. 1450 - 1505) – 570 г. от рождението, както и последните й представители Хайнрих Изаак (ок. 1450 - 1517) – 570 г. от рождението, реализирал синтеза между фламандския, германския и италианския стил и Адриан Виларт (1490 – 1560) – 530 г. от рождението и 460 г. от смъртта, пренесъл традициите на Нидерландска полифонична школа в Италия и основател на Венецианската ренесансова школа.
 

Като втори модул са отбелязани годишнините на бележити български композитори от новото време в българската музика от края на XIX и началото на XX в., допринесли за създаването на съвременната българска професионална музикална школа: 160 г. рожд. на Емануил Манолов (1860 – 1902) – основна фигура за новото българско професионално музикално творчество, първи български капелмайстор на военни духови оркестри, педагог и музикален общественик, автор на първата българска опера „Сиромахкиня“, китки за духов оркестър и китки за смесен и еднороден хор върху народна основа, 87 детски и училищни песни в музикална библиотека „Славееви гори“ и малка музикална библиотека „Звукове“, литургични произведения и хорови песни, въвеждащи влиянието на европейския романтичен стил в българската музика от новото време; Атанас Бадев (1860 - 1908) – 160 г. от рожд. – автор на първата българска Литургия на Св. Йоан Златоуст (1898 г.), един от първите ни музикални теоретици и хорови диригенти, учител и музикален общественик  и Александър Морфов (1880-1934) – 140 г. от рожд. – автор на ок. 30 блестящи военни маршове, хорови и солови песни и Литургия на Св. Йоан Златоуст за еднор. хор, отличаваща се със забележителна проникновеност и просветленост на музикалния изказ.
 

Чрез изпълнението на избрани образци паралелно се представят и съпоставят общите процеси, отлики и взаимовръзки в развитието на европейската християнска музика в контекста на обособеното място и приносите в нея на българската професионална музикална традиция като носител на ценности и културно многообразие. Подчертават се измеренията на българското музикално наследство за съхраняване на националната идентичност, ролята им в развитието на славянската и европейската култура и духовност, от една страна, и се представят в България богатите традиции и приноси на западната църковна музика от епохата на Арс Нова, от друга.
 

Концертната програма е насочена към популяризиране на образци от българското и шедьоври на европейското културно и музикално наследство, както и към изпълнителско представяне на сложните интерпретационни аспекти и специфика на изказ на едни по-малко познати музикални традиции, автори и творби.

Проектът се реализира под формата на концерти-лектории, поднесени на достъпен език и онагледени със слайдове. Адаптиран е за чуждоезикова публика с превод на концертните програми и анотациите към тях на английски език.
 

Осъществява се в широко партньорство с национални и общински културни институции и организации.